Манастирът Монтсерат и Черната дева от Каталуния

Има ситуации и хора, които сякаш винаги си познавал и които те карат да се чувстваш спокоен и в безопасност. Има и места, заредени с особена енергия, където винаги ти се иска да се връщаш отново, защото успокояват духа ти. Някои неща са необясними, но съществуват в реалния живот. Такива мисли се въртяха в главата ми, когато за първи път попаднах на най-сакралното за каталунците място – манастирът Santa María de Montserrat. Тази бенедиктинска обител от векове се е превърнала в дом на Черната дева, закрилницата на испанската област Каталуния; на La Moreneta (Черничката), както гальовно я наричат местните хора. За нея се твърди, че лекува болести и изпълнява желания. Това е свещено място за поклонение на каталунците, но и любима дестинация за любопитни туристи. Намира се на около 50 км. от Барселона и е свързано с големия град с автобусен и влаков транспорт. Без проблеми дотам се стига и с кола и затова ние си избрахме тази опция. Пътят прави живописни завои и отдалече открива невероятна гледка към планината Монтсерат, едно причудливо природно образувание - стръмни окръглени скали, обвеяни от ветровете, които приличат на забодени един до друг гигантски стълбове, чиито върхове се губят далече в облаците.Точно там, на високо и труднодостъпно място, е построен манастирът Santa María de Montserrat.

Разположението на манастира е стратегическо, като се има предвид, че Каталуния е граничната земя между Испания и Франция и винаги е била обект на военни набези от различни посоки. Скътан в диплите на непристъпната планина, манастирът е имал много по-голям шанс да оцелее, ако е далеч от погледите на враговете. Светата обител е основана през 11-ти век от Ордена на бенедиктинците. В нея към днешна дата живеят около 70 монаси, които продължават да спазват строго установените от векове правила на живот и са обвързани в една общност начело с игумен.

Животът в манастира е динамичен, отдаден не само на Бог, но и обърнат в услуга на хората. Гостоприемството е отличителна черта на ордена. В манастирския комплекс на поклонниците се предоставя възможност да преспят и да се нахранят срещу скромна сума. Някои вярващи, при специални условия, дори могат да участват в религиозните служби, които божиите служители задължително извършват пет пъти дневно. Ежедневието на монасите е наситено с много труд по прехраната и поддръжката на комплекса. Освен това една голяма част от тях се занимават с научно-изследователска дейност, а има и такива, които посвещават времето и таланта си на момчешкия църковен хор Есколания, съществуващ от 14-ти век до днес и завоювал си непреходна слава. Хорът изнася концерти в цял свят и притежава внушителна дискография.

Комплексът се състои от две основни части. Първата е базиликата с прилежащите ѝ манастирски сгради. Втората е предназначена да обслужва нуждите на поклонниците - с хотели и страноприемница, с ресторанти, магазинчета, пазарче за местни деликатеси и дори туристическо влакче.

Потокът от посетители е ежедневен и безкраен. Някои идват за по няколко часа, само за да разгледат манастира, а други планират по-дълъг престой с разходка по някоя от многобройните туристически пътеки в околностите. На нас ни хрумна да се изкачим до върха на стръмните скали, без да предположим дори, че това ще се окаже цяло приключение. Най-бързият, но и твърде страшничък начин за придвижване нагоре е с автоматичната железница Funicular de San Jоan, която изтегля вагоните под наклон, по-голям от 45 градуса. Колкото и смел да си, няма начин да не те побият тръпки, когато влакчето пълзи по склона. На връщане ни се видя дори още по-зашеметяващо, защото през цялото спускане не те оставя чувството, че висиш над пропастта и във всеки миг можеш да полетиш с главата надолу. Затова пък гледката е грандиозна – целият манастирски комплекс се вижда като от птичи поглед.

За да влезем в храма, където се пази Черната дева, La Moreneta, трябваше да се наредим на дълга опашка от посетители. Изисква се време и търпение, защото туристите се пропускат на групи и всичко е така организирано, че катедралата да не се препълва с хора. Вътре опашката продължава бавно да напредва по странични пътеки и стълбища, украсени с великолепни скулптури и мозайки. И така, най-после се добрахме до амвона, където на красиво изработен трон зад стъклена преграда седи Черната дева. В дясната си ръка тя държи сфера, символизираща земното кълбо, а в скута ѝ е седнал Младенецът. Цветът на лицата и на двамата е тъмен. Легендата разказва, че първоначално и двете фигури са били бели, но постепенно са потъмнели, поемайки върху себе си болките и страданията на хората. Говори се, че светицата изпълнява желания, затова всеки може да ѝ се помоли, докосвайки топката в ръката ѝ през малък отвор в стъклото. Поклонниците влизат един по един и всеки има право на своята минутка усамотение, без да бъде притесняван от останалите чакащи. На това свято място царуват тишината, търпението и умиротворението.

Отвън, в един проход встрани от базиликата, в самото подножие на скалите, всеки вярващ има възможност да запали свещ и да пречисти душата си. Струва си да се посети и богатата музейна сбирка на комплекса, където се пазят както исторически експонати от древни страни, така и шедьоври от велики художници като Ел Греко и Караваджо, Пикасо и Дали. В манастирската библиотека се съхранява в перфектно състояние най-старата печатарска преса в света. Музейната колекция е попълвана в продължение на векове. По време на Наполеоновите войни е била разграбена, после отново е събирана парче по парче, и така до наши дни, когато продължава да се обогатява с нови дарения. Манастирът Монтсерат е място, което заслужава да бъде посетено, и то повече от един път. Тук винаги има какво още да се види и научи. Времето сякаш е заспало. Очите се радват на приказни гледки, а душата попива мир и спокойствие, освобождава се от ежедневния стрес и се слива с вечността.