Мистериозната Гранада

От Севиля до Гранада

пропътувах аз пеша,

за да правя серенада

на най-красивата жена...

ГРАДЪТ

Гранада е име с екзотичен привкус. Име с дълга и вълнуваща история. Име, възпято в балади, облъхнато от романтика, натежало от легенди, обвито в мистериозност.

Да се докоснеш до истинската Гранада е привилегия. Да вкусиш от очарованието на това древно селище е неповторимо преживяване. Така както неповторим е този чуден град, израсъл сред пустошта на безкрайни и еднообразни маслинови пейзажи; великолепен зелен оазис сред измъчената от горещина и безплодие земя на Андалусия.

Старинните сгради в сърцето на Гранада са запазили по избелелите си от слънцето фасади следите на процъфтяващата някога арабска архитектура, а новите следват същия стил, попили в себе си великолепието на традицията, но в нов, съвременен прочит. Белезите на времето са маркирали цели части от града.

В този град въздухът ухае на ароматни чайове и билки, които се доставят от Изтока и се продават направо на улицата, досущ както в миналото. Тук можеш да се разходиш сред истински ориенталски пазар, където уличките са широки по метър и половина, а в тъмните и задушни дюкянчета са изложени купища източни стоки, такива, каквито не си и подозирал, че съществуват. Попаднеш ли веднъж там, рискуваш да се изгубиш сред лабиринта от екзотични магазинчета и, омаян от аромати и багри, да забравиш за времето. А то, времето, в Гранада тече по свой си начин, сякаш на забавен каданс, оплита те в лепкавата паяжина на очарованието и не те оставя да мислиш за утре. На това място си дават среща три съвършено различни по своята природа култури – християнска, еврейска и арабска. Срещат се, съчетават се в пъстра броеница от цветове, форми и ритми и се вплитат завинаги в едно неразделно цяло.

Гранада е типичен андалусийски град, където домовете се строят около широк вътрешен двор /патио/ – затворено отвсякъде с дебели зидове пространство, озеленено и уютно подредено за отмора на очите и тялото. Традицията отново идва от маврите, обитавали тези места в продължение на няколко столетия. Патиото е съкровеният свят на семейството - женското царство, където поглед на натрапник не може да проникне, където се отглеждат децата и се прави следобедната сиеста. Тъй като е неразделна част от жилището, андалусийският вътрешен двор е винаги красиво декориран и безупречно поддържан.

Останките от древната арабска култура се срещат на всяка крачка – сенчести площади, никнещи тук-там сред лабиринти от тесни улички, мраморни фонтани с шумоляща вода, красиви куполи с висящи по тях гипсови орнаменти, подобни на малки сталактити...

В центъра на Гранада има много какво да се види – паметник на Христофор Колумб, който именно тук е получил благословия от испанските крале за презокеанското си пътешествие, с което променя света; старинни мостове над пресичащата града река Доро; театри, музеи, великолепна катедрала... в града се намира и един от най-старите, най-големите и престижни университети в Испания.

АЛХАМБРА

Но непомръкващата слава на Гранада безспорно се дължи преди всичко на емирския комплекс Алхамбра (на исп. се произнася Аламбра), прекрасно запазен и привличащ всекидневно безкраен поток от посетители. Крепостта, обградена със защитни стени, датира от мавърския период (8-15 век) , когато Гранада формира част от Кордовския халифат. Дълги векове градът принадлежи на арабите и практически се явява последният бастион на тяхната власт – чак до края на 15-ти век, когато пада в ръцете на испанските католически крале Изабел и Фернандо.

Комплексът Алхамбра е разположен на живописен хълм в непосредствена близост до града. Дворците, потънали в зеленина, се виждат отдалече. Нощем целият обект се облива от светлина и обгръща Гранада в мистика. Толкова е голям туристическият интерес към това място, че билетите за посещение се купуват от предишния ден и дори имат посочен час за влизане. По отношение на броя на посетителите властите са категорични – в обекта не могат да влизат повече от 7700 души на ден.

Веднъж стъпил вътре, не можеш да спреш да се изумяваш от великолепието на разкриващата се гледка. Преминаваш през тунел от кипариси, подравнени до милиметър. Наоколо се разкриват останките от древни дворци, заобиколени от добре поддържани зелени градини. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-запазени са постройките, много от които са отворени за разглеждане. Прави впечатление, че всички арабски сгради са строени от дребни разноцветни тухли, а разположението на помещенията вътре е несиметрично, според терена. Много от стаите са без прозорци, а на някои тавани има дупки с форма на звезди. Времето е помело голяма част от някогашните постройки и днес от тях са останали само руини, надлежно консервирани от археолозите.

За щастие недокоснатият от разрушение дворец на Насридите, последната емирска династия в Гранада, е запазен в целия му блясък, какъвто е бил преди векове.

Изумително е великолепието на този дворец. Тук можем да открием безценни образци на арабското изкуство - прекрасни арки, изящни колони, резбовани тавани, пъстри мозайки и гипсови орнаменти по стените. Зад високите дувари се крият вътрешни градини с водоскоци, фонтани и басейни. Водата тук е в изобилие. За да я докарат до това високо място, някогашните строители са изградили цяла мрежа от акведукти, съществуващи и до днес. Затова в целия комплекс зеленината приятно отморява очите, а парковете впечатляват с великолепието и многообразието си. Ако пък се осмелиш да надникнеш над дебелите стени на крепостта, ще откриеш забележителна гледка към старинния квартал Албайсин с типичните за Андалусия бели къщи и стърчащи измежду тях кипарисови дървета.

ФЛАМЕНКО

Но Алхамбра не е единственото място в Гранада, достойно за възхищение. Градът крие още много съкровища, които изненадват с блясъка си този, който има щастието да ги открие. Измежду тях без съмнение първото място заема фламенкото. Това не е просто стил в музиката, както мнозина мислят, а по-скоро е начин на изживяване на ритъма чрез мелодия и танц. Неслучайно в изпълнението се включват пляскане с ръце, кастанети и дори токчетата на обувките. Създатели на това изкуство са испанските цигани, а оттам то е проникнало и в местния фолклор. По природа фламенкото е спонтанно и затова музиката му е изключително трудна за повторна интерпретация.

Да посетиш фламенко-спектакъл в автентичната му среда, сред хора, които го носят в кръвта си, е незабравимо преживяване. В Гранада има цял цигански квартал, Сакромонте, където това изкуство се е превърнало в начин на живот и източник на препитание, при това доста доходен. Казвам това с цялото ми уважение към труда на тези хора. Местните фамилии са създали организиран бизнес, при който всяко парченце от пъзела е поставено на мястото му. Хотелите в целия град имат договори за продажба на билети за многобройните спектакли. Задругите осигуряват транспорт, който събира зрителите от целия град според заявките за деня. В автобуса има гид, който обяснява подробно забележителностите, покрай които се минава на път за Сакромонте. Тук пътниците научават един куриозен факт - че кварталът е израсъл върху пещери и много от къщите са построени така, че да използват тези естествени земни кухини. В такива прелюбопитни подземия се изпълняват и фламенко-спектаклите.

Преди началото на представлението на посетителите се предлага вечеря - на открита тераса с изглед към хълма на Алхамбра. По това време над града започва да се смрачава и крепостта се откроява със светлините си. Романтиката обвива целия пейзаж и витае във въздуха. Зареден с такова усещане, човек се отпуска и се оставя да го понесат вълните на фламенкото. Изпълнението е вълнуващо и зрелищно, в него участват професионални музиканти и танцьори. Наистина си заслужава да се изживее. Спектакълът продължава около час, след което автобусът отвежда зрителите, омагьосани от току-що видяното, обратно до местата, където са отседнали.

Споменът за Гранада се запечатва в съзнанието за цял живот. Това не е какъв да е град. Това е съкровищница от невероятни места, пораждащи цяла експлозия от впечатления; една многолика и многогласна плетеница, събрала в едно културата и традициите на толкова различни по своята природа етноси. В това именно е и неговата уникалност.