Тулуза през зимата, първа част

Неуморимият дух на пътешественика не ме напуска дори по Коледните празници, когато и аз като всички хора си мечтая за домашен уют с дъх на канела и топло човешко присъствие. Тъкмо вляза в рутината и си казвам колко ми е добре и спокойно, и духчето изпълзява изпод блажената сянка на ежедневието ми и започва да ме дразни: „ Tолкова хубави неща има на тая земя, пък ти нищо не си видяла!...“ Така е, мисля си, нищо не съм видяла, само онова, което е на една ръка разстояние и мога да си го позволя. Но, честно казано, и това не е съвсем вярно. Ако се поогледам наоколо, не съм ходила и там, и там...Еeх!...

Отварям компютъра и започвам виртуалното си пътешествие. И се оказва, че наоколо има още много неизследвани кътчета, които ми помахват съблазнително от картата. Всички те са в един обозрим периметър около дома ми в Барселона. Без да му мисля повече, преброявам дните между Коледа и Нова година и набързо планирам една кратка екскурзия до Тулуза, Франция. Добре че за тези неща мъжът ми ми ходи по акъла. И той като мене понякога страда от туристическа треска, така че си имам верен съратник.

Минава Коледа с всичката ѝ сладка шетня. Надигаме се на другата сутрин още в тъмни зори и подкарваме колата. Денят се очертава хубав и душата ми пее заедно с радиото. Когато хоризонтът изсветлява, вече пресичаме испано-френската граница. Пред нас магистралата се е ширнала като слънце.

Пътят Барселона – Тулуза се взима за около четири часа с кола. Правим си сметка, че ще пристигнем рано, и решаваме да не губим време в издирване на хотела, а да започнем обиколката от първия обект, който сме си набелязали – Музея на космонавтиката (Cite de l’Espace) . Тулуза е световен център на авиационната промишленост - тук се произвеждат самолетите Airbus, така че музеят си е съвсем на мястото.

Скоро на хоризонта се появява стърчащият скелет на някаква космическа совалка. Ориентираме се по нея и лесно откриваме музейния комплекс, който, оказва се, е разположен на територия колкото цял един квартал. Преди да влезем, се оглеждаме - наоколо се открояват очертанията на странни съоръжения, взети сякаш от някой фантастичен филм. Виждат се космически кораби, макети на планети и в далечината - още куп други неразпознаваеми обекти. Търпение, казвам си, ще стигнем и до там. И усещам как по детски започвам да се въодушевявам от неизвестното.

Влизаме в централната сграда и още на входа се сблъскваме с един симпатичен космонавт в бял скафандър. Бързаме да се щракнем на няколко впечатляващи снимки с него, зер да не изпуснем възможността! После се оглеждаме и не ни трябва много, за да разберем, че изненадите едва сега започват. Споглеждаме се като деца в магазин за играчки. Зданието е цилиндрично, на няколко етажа, с многобройни разклонения и залички. Навсякъде е пълно с пултове за изучаване на космическите тайни. Поставяш ръката си върху едно специално прозорче, машината светва и започваш изследването си. Например, можеш да се осведомиш „директно“ от космическата сонда за температурата и влажността на Марс. Или пък да се преобразиш в синоптик, който изучава пътя на въздушните маси, а после да прочетеш по телевизията прогнозата за времето. След това дори можеш да си изгледаш записаното клипче. На най-горния етаж има специални капсули, в които да седнеш и да се насладиш на блестящото звездно небе, досущ като истинското. Възможностите за опознаване на откритото пространство са много. Безкрайно е забавно и най-хубавото е, че посетителят не само гледа, както е в другите музеи, но има възможност да пипне експонатите и да експериментира с тях. Oграничение за времето на престоя няма – някои хора стоят на територията на комплекса цял ден, чак до неговото затваряне в 18.30 ч.

Когато ни омръзва да се забавляваме на различните симулатори, излизаме в двора на музея. Там ни очакват още много интересни съоръжения – макет на Слънчевата система; космическа станция „Мир“, в която влизаме да разгледаме вътрешността; една странна сграда - полусфера, изобразяваща планетата Земя, която за наше съжаление се оказва затворена; както и огромната совалка „Ариана“. В совалката не се влиза, само може да се мине отдолу под нея и да се видят мощните двигатели. Честно казано, тръпки ме побиват, когато си помислям каква планина от желязо стои над главата ми, и бързам да се измъкна на безопасно място под открито небе. А пък мъжът ми дълго след това не спира да ми се смее на страховете.

Гвоздеят на програмата е прожекцията на 3D филм за космоса, на която успяваме да се класираме след дълго чакане. На входа на киносалона всеки получава специалните за целта очила, а за такива като нас, дето не знаят френски, се раздават слушалки за симултанен превод на няколко езика – испански, английски, немски.

За филма няма да ви разказвам. Няма как да се опише с думи разходка сред звездите - това трябва да се види и да се почувства. Само ще кажа, че изживяването е невероятно, уникално! Прилича на сън, в който съзнанието се рее в безкрайността, напълно освободено от ограниченията на материалните си окови.

Трябва ни време, за да се опомним и да се върнем на земята. По пътя към Тулуза все още споделяме впечатленията си. После се настаняваме набързо в хотела, който за наша радост се оказва доста приличен, и скоро след това скачаме в тулузкото метро и се отправяме към центъра.

Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ...