Италиански записки: Генуа

Казват, че да се строи в Италия е рисковано начинание - на тази земя буквално изпод всяка копка изникват древни камъни. В Италия има толкова много за гледане, че и един човешки живот не стига, за да се опознаят богатствата на тази страна. Най-хубавото от всичко е, че всеки регион и всяко селище са различни и носят свой специфичен чар, имат свои разпознаваеми белези, наложени от историята. Където и да спрете в Италия, ще видите забележителни места, които ще изпълнят сетивата ви с вълнуващи емоции, ума ви – с нови познания, а душата – с незабравими спомени.

Генуа е разположена в красив залив на Лигурско море, но брегът е стръмен, а сградите са накацали живописно по околните хълмове. На пръв поглед не изглежда да е място, удобно за живеене. И все пак сигурно е така, казвам си, иначе нямаше селището да е толкова старо, отпреди римската епоха, а Генуезката република нямаше да владее толкова земи и богатства през Средновековието и Ренесанса. Нямаше именно тук да се роди неспокойният дух на Христофор Колумб, нито вълшебната музика на Паганини. Град, който е преживял хилядолетна история и никога не е умирал; град, в който векове наред от корабите са се изсипвали несметни богатства, със сигурност има нещо много специално. Само мисълта за предстоящата среща с него ни зарежда с енергия, въпреки уморителното пътуване.

Пристигаме в Генуа по спиращ дъха виадукт – толкова висок и с толкова много завои и тунели, че свят да ти се завие. Добре че с нас е винаги верният ни помощник GPS-а, иначе не знам как бихме се справили.

Слизаме в ниското и ето ни в Генуа. Представяла съм си старинна тежка архитектура, а вместо това пред очите ни един след друг се появяват стандартни правоъгълни блокове на по 4-5 етажа, построени нагъсто, леко опушени, незабележими - типично градско предградие. С помощта на GPS-а сравнително лесно откриваме хотела си. И той е в някакво подобно здание - не особено симпатичен отвън, но отвътре - изненада! - се оказва повече от приемлив. Освен това има предимството да е съвсем близо до най-туристическата част на Генуа, която искаме да обходим пеша. А младият мъж на рецепцията с такова въодушевление ни говори за красотите на своя град, че мислено се заричам да не правя прибързани заключения. Сгъваме любезно предоставената ни туристическа карта и нетърпеливо се впускаме в приключението.

Още зад ъгъла панорамата се променя. Околните сгради вече изглеждат доста по-колоритни и приветливи. Скоро навлизаме в централната градска част. Малко по-надолу се натъкваме на една от главните градски забележителности – Триумфалната арка, Arco della Vittoria. Монументът е издигнат в чест на загиналите в Първата световна война. Макар че съм виждала и други арки, бих казала, че тази е една от най-внушителните. Това обаче, което наистина ме оставя без дъх, е живият цветен килим зад нея, започващ от подножието на паметника и издигащ се плавно нагоре по възвишението. На него с цветя са изобразени трите каравели на Христофор Колумб - истински шедьовър на градинарското изкуство.

Скоро картата ни отвежда до една широка улица - „20-ти септември“, на която сградите в ренесансов стил са плътно залепени една за друга и коя от коя по-красиви. Всяка от тях е различна, балконите са богато орнаментирани, на много от фасадите има рисунки. Улицата е затворена за движение, освен за обществения транспорт, и въпреки това повечето къщи изглеждат като изцапани със сажди./ По-късно щях да се убедя, че чернилката е по-скоро мухъл, среща се из целия град и се дължи на влажния климат в залива./

Макар да не съм специалист, не след дълго откривам една специфична особеност на градската архитектура, която непрекъснато се повтаря в историческия център - липсата на тротоари във вида, в който ние ги познаваме. Изглежда, че някогашните генуезци са искали да използват максимално градското пространство, затова са строили и над тротоара, а за минувачите са оставяли отдолу място, подпряно на колони. Тези своеобразни пешеходни тунели на мен ми се виждат забележително красиви – с изкусно украсени тавани, с колони, оформени като арки, и подове, покрити с разноцветни мозайки. Под тях са приютени множество изискани бутици, както и магазини на известни търговски марки.

На една от пресечките се отбиваме да се освежим с по една ледена напитка и с по чашка късо италианско кафе, убийствено горчиво. Летният следобед е изключително горещ и туристите търсят сянка. Даваме си сметка, че и ние имаме нужда да поседнем и да съберем сили, но скоро любопитството ни надделява и пак хукваме на път. До централния градски площад Piazza dе Ferrari разстоянието се оказва съвсем кратко.

Площадът е с овална форма, в средата му е разположен фонтан с розови струи вода, а в единия му край се намира градският театър Carlo Felice. В повечето от масивните здания наоколо са разположени банки.

Тук отново спираме за кратка консултация с картата. Няколко улици тръгват от площада към най-важните туристически забележителности на Генуа. Ние си избираме тази, която води към Старото пристанище, защото по пътя към него щяхме да видим и други интересни обекти.

Най-близо се оказва дворецът Palazzo Ducale. В миналото огромната сграда е служила за седалище на дожовете на Генуезката република. Състои се от три отделни крила, строени по различно време, разположени П-образно около малък площад. На едното от тях е издигната часовникова кула. Днес повечето от просторните и богато декорирани вътрешни помещения са превърнати в конферентни и изложбени зали. Често в Двореца на дожовете се провеждат културни мероприятия. Тук се приютяват също търговски обекти, свързани с културата, като книжарници и антикварни магазини, а на партерния етаж има прекрасен вътрешен двор с колони, където художници излагат своите картини за продажба. Всеки, който желае, може да влезе и да ги разгледа, сградата е отворена за посетители и купувачи. За изложбените зали обаче се заплаща такса.

От квадратния площад пред централния вход на Palazzo Ducale отдалече забелязваме високата кула на църквата San Lorenzo , едно от емблематичните места на Генуа, и се отправяме натам по стръмна павирана уличка. Опитвам се да снимам, но нямам пространство, а и улицата е толкова тясна, че върху околните сгради пада тежка сянка. Чак от другата страна на катедралата успявам да я събера в кадър. Тя е построена на ивици от бял и сив мрамор, което е характерно за региона на Лигурия. На стълбите ѝ са приседнали и си почиват уморени туристи. За съжаление в този час църквата се оказва затворена, така че не ни остава друго, освен да продължим надолу към пристанището.

Намираме се в сърцето на най-старата част на Генуа и това си личи по състоянието на околните къщи в тесните пресечки – много от тях са с избелели и повредени фасади, в долния си край почернели от влагата. Вижда се, че някога са изглеждали добре, защото по повечето все още се забелязват красиви орнаменти и рисунки. Казват, че в този район живеят преди всичко бедни чужденци, защото наемите са ниски, а условията – не много добри. В сянката на мрачните сгради тук-там се виждат тесни площади, на които мургави хора са разпънали сергии и предлагат на минувачите всякакви евтини стоки. Хрумва ми да си купя малка сламена шапка, защото слънцето пече безмилостно. Кой да знае, че само две седмици по-късно щях да видя същата шапка да се продава на двойно по-висока цена на българското Черноморие.(!)

Скоро се озоваваме на Старото пристанище - Porto antico, точно пред колоритния дворец Palazzo San Giorgio, чиято фасада в бяло и златно привлича погледите отдалече. Днес тук е разположена управата на пристанището, но този дворец има дълга и славна история. Например знае се, че някога в него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло, пленен по време на една морска битка с Венеция. Неговите безкрайни разкази за Пътя на коприната и за несметните богатства на източните земи са предизвиквали любопитството и недоверието на затворници и надзиратели до такава степен, че накрая пътешественикът решил да събере спомените си в книга. Тъй като бил неграмотен, един друг затворник записвал разказите му и така се родила книгата „Милионът“/"Пътешествията на Марко Поло"/, която бързо добила световна слава.

И ето ни на пристанището, Porto antico . Зоната е много оживена, защото тук се намира най-големият аквариум в Европа - Aquario di Genova. Ние обаче решаваме да си спестим посещението, защото вече сме виждали този в Барселона, чиито акули и пингвини са не по-малко впечатляващи. Вместо това, без много да му мислим, се качваме на едно туристическо корабче, от което ни обещават разходка из пристанището. Само след пет минути потегляме и се радваме на спонтанния си порив. Колкото по-навътре навлизаме във водата, толкова повече се отваря панорамна гледка към града и възвишенията наоколо. Генуа е построена амфитеатрално около залива, ясно се виждат накацалите по хълмовете къщи. Изглежда многоетажна, мащабна и внушителна, както подобава на град на банкери и откриватели.

Пристанищният залив има няколко зони – първо се виждат лодки, яхти, малко по-далече е спрял един круизен кораб, следва голяма промишлена зона, после идва ред на летището. Спираме на малък пристан, откъдето се качват още пътници, след което поемаме обратно. В далечината някой забелязва злополучния кораб Коста Конкордия, който неотдавна потъна и уби много хора. Сега е здраво закотвен и го подготвят за разфасоване. И преди още да се натъжим, покрай нас се изнизва друг круизен кораб, блести с белотата си в спокойните води на залива, по прозорците му са накацали летовници и весело ни помахват. Тъга и радост – вечната спирала на живота...

Свечерява се и е време да похапнем нещо. Връщаме се в историческия център и се гмурваме напосоки в една странична уличка. Попадаме на малък площад с няколко ресторанта на открито. Разбира се, поръчваме си спагети. Как иначе, намираме се в Италия. Както и очаквахме, храната е вкусна – паста с гъбен сос и пармезан. Изключително.

Обиколката ни из Генуа е на път да приключи. Уморени сме, вече нямаме сила дори да снимаме, но сме доволни от добре използваното време. Даваме си сметка, че останаха още много неразгледани обекти, но Генуа е прекалено богата, за да се опознае за един ден. Живот и здраве, някой друг път – повече.