Богатствата на България: Клисурски манастир

Дълбоко скътан сред многобройните гънки на Западна Стара планина, точно в подножието на връх Тодорини кукли е сгушен един от най-красивите български манастири – Клисурският. Оцелял през вековете, многократно опожаряван и отново въздиган, днес този свещен кът привлича не само богомолци, но и любители на природата, тишината и чистия въздух. Комплексът е разположен между Вършец и Берковица и до него се достига по живописен път, лъкатушещ из планинските дебри.

Историята на този манастир е изпъстрена с драматични обрати, с възходи и падения, с кръв, разруха и самоотвержени подвизи. Началото му е положено в далечната 1240 година, по време на управлението на цар Иван Асен II. Два века по-късно обаче той е изцяло разрушен от турските нашественици. През 17-ти век сред руините се заселили монаси, които започнали отново да го издигат тухла по тухла. Но избухнало Чипровското въстание и част от подгонените бунтовници намерили убежище зад манастирските стени. Монасите отказали да предадат братята си на турските преследвачи и предпочели смъртта сред пламъците на разразилия се впоследствие пожар. По-късно последвали нови опити за възстановяване на манастира и нови разрушения, най-страшното от които станало през 1862 година - на 11 май, в деня на светите братя Кирил и Методий. Затова, като възпоминание за трагичното събитие, днес манастирът носи името на двамата равноапостоли. По време на Възраждането и след това комплексът е изцяло реставриран от самоковски майстори с волните пожертвования на местните жители. И до ден днешен из този край се разказват вълнуващи легенди за миналото на манастира.

Магията на това място те обгръща като с воал още с пристигането. Няма как да не ти направи впечатление девственото спокойствие на околността, уханието на планинска зеленина и птичия хор в близките дървета. След градския шум и суета това си е истински балсам за душата. А веднъж прекрачил манастирската порта, пътникът не може да не се прехласне пред смълчаната красота на светата обител.

Комплексът е ограден с не много висок варосан зид, около който ветрилообразно са разположени манастирските сгради – дълги, двуетажни, с дървени чардаци и балкони, украсени с много саксии разноцветно мушкато.

Точно в центъра им, на едно възвишение, е издигната голямата църква „Свети равноапостоли Кирил и Методий“, до която водят няколко стръмни стъпала.Тя цялата е боядисана в бяло, а двете ѝ камбанарии, гледани отдолу нагоре, сякаш докосват чистото, безоблачно небе. Църквата е сравнително нова, построена е през 70-те години на 19-ти век с личните средства на българина Александър Дамянов, тогава монах, а впоследствие - архимандрит Антим. Под негово ръководство са достроени и по-голямата част от манастирските и селскостопанските постройки в комплекса.

Малко по-встрани се вижда силуетът на другата, по-малка църква "Св. Никола", скрита зад околните дървета. Към нея отива тясна калдъръмена пътечка, пресечена от дървено мостче. Под мостчето бълбукат бистрите води на аязмото, за които се говори, че са силно лековити.

Доскоро манастирът е бил само мъжка обител, но от няколко години в него живеят и монахини. Освен това в част от помещенията е обособена напълно съвременна хотелска част, в която умореният странник получава прилични условия на ниски цени /8-10 лева за нощ/.

Още отдалече прави впечатление добрата поддръжка не само на сградите, но и на целия район наоколо. Всичко е изключително чисто, тревата е прясно окосена, по сенчестите места има много пейки и зони за отдих, а близката чешмичка просто те зове да се разхладиш в лятната жега. До нея се мъдри надпис: „Не късайте цветя!“ - така, за всеки случай, да не би на някого да му хрумне да разваля панорамата... :)

А тук цветята никнат навсякъде, дори там, където най-малко очакваш!

Отвън пред манастирската порта са разположени няколко спретнати ресторантчета с типичните битови покривки по масите, предлагащи на пътника прохладна сянка и вкусна традиционна кухня. Там са и неизбежните сувенирни сергии, отрупани с дървени и керамични кръстчета и икони; продават се и продукти от околните села – пресни плодове, домашни сладка, екологично чист мед... Местните хора припечелват по някой лев от туристите и почиващите. Защо пък не - струва си човек да отнесе със себе си за спомен някакъв предмет, който да му напомня за това малко известно, но прелестно кътче от българската земя.