Бордо - град на виното...и още нещо

Аквитания е традиционен лозарски район на Франция, а неговото сърце е Бордо – градът, дал името на едно от най-известните вина в света. Мекият и влажен климат, облагодетелстван от океанските течения, щедрото слънце и плодородната земя са се съчетали в уникален съюз, за да сътворят божествения вкус на любимата напитка.

Само че Бордо е много повече от гастрономическа дестинация за любителите на вкусното питие. Разположено от двете страни на пълноводната Гарона, в югозападната част на Франция, това селище е очарователно и елегантно, едновременно старинно и модерно. В него могат да се открият стотици вълшебни местенца, където човек да се наслади както на вкусни френски деликатеси, така и на красиви гледки, в които минало и настояще се съчетават в неповторимо единство.

Когато потеглихме към Бордо, нямахме ясно изградена идея за това, какво ще видим. Просто искахме да се насладим на кратък отдих и да се оставим на случайността да ни води.

Градът е доста голям – заедно с прилежащите му селища населението наброява около един милион души. В Бордо хората се придвижват с автобуси или с трамваи. Трамвайните мотриси са модерни и много бързи, с тях се стига за кратко време до всяка точка. Нашият хотел обаче се намираше близо до историческия център, така че не се наложи да използваме градски транспорт.

Първата отправна точка, от която започнахме обиколката си, беше Крайбрежният булевард. Тук реката прави живописен завой, от който се открива великолепна гледка. Това е, оказа се, любимо място за разходки и на местните хора, и на случайни гости на града. Беше времето на коледните празници и ние заедно с всички наоколо се радвахме на светещите витрини и атракции, които весело премигваха, въпреки хладното време и острия вятър, който блъскаше в лицата ни.

Тази част на града, романтично наречена Лунното пристанище, се намира в периметъра на историческия център, в средата на който е разположен Борсовият площад /Place de la Bourse/ - гордостта на местните жители. Той е изграден през XVIII век от личните архитекти на крал Луи XV и, според запознатите, носи ясен парижки почерк. Впрочем много от околните сгради в Стария град са строени по същото време и може би затова Бордо често е наричан Малкият Париж.

Площадът има форма на полукръг и се състои от едно централно здание и две симетрични сгради от двете му страни, където днес се помещава Търговската камара, а в средата му се вижда красив фонтан, на върха на който е поставена скулптура на Трите грации. Най-впечатляваща е гледката от отсрещната страна, с гръб към Гарона, където част от пространството е залято от тънък слой вода и в него като в огледало се отразява целият архитектурен комплекс.

Малко по-нататък по течението на реката открихме прочутия Каменен мост /Pont de Pierre/, построен по заповед на самия Наполеон Бонапарт. На неговите 17 арки ясно се виждат възпоминателните плочи в чест на императора.

Поредната цел в маршрута ни беше базиликата Сен Мишел /Saint Michel/, намираща се наблизо. За да стигнем дотам обаче, трябваше да пресечем няколко улици, чиито облик твърде се различаваше от досега видяното. Елегантните магазини и заведения изведнъж се смениха с дюнерджийници, арабски сладкарници и витрини с китайски стоки, а из квартала се мяркаха някакви странни субекти, които не ни вдъхваха доверие. Но затова пък църквата Сен Мишел си заслужаваше да се види, особено високата кула, издигната на входа ѝ.

На връщане побързахме да се измъкнем от този квартал и се върнахме в Стария град. Решихме да се изгубим в тесните криволичещи улички и да видим докъде ще ни отведат те. Сигурни бяхме, че Бордо крие в пазвите си много тайни и изненади. Не след дълго открихме сенчест площад с приятни кафенета наоколо. Денят беше слънчев, макар и студен, затова седнахме да изпием по кафе на една от терасите. Вниманието ни привлече причудлива старинна постройка в дъното. Оказа се, че това е емблематична сграда за Бордо – Каменната порта, която е служила за вход към пристанището през средните векове, а ние седим на самия някогашен Дворцов площад!

Следващата спирка от нашата опознавателна разходка беше Големият театър на Бордо /Grand Théâtre de Bordeaux/- внушително здание в неокласически стил. На лицевата му част 12 колони поддържат тежък корниз с накацали върху него статуи на музи и богини. Конструиран в края на XVIII век, и до днес в този театър се изпълняват оперни, балетни и музикални спектакли на европейско и световно равнище. Интересен факт е, че три пъти сградата е превръщана в Парламент, а Бордо в столица на Франция – през 1870, 1914 и 1941 г., все при трагични исторически обстоятелства /последното по време на фашистката окупация на Париж/.

Недалеч от Големия театър се намира един от най-обширните площади в Европа – Place des Quinconces. На входа му, обърнат към реката, се извисяват две високи колони, на които са поставени фигурите на Монтескьо и Монтен. В отсрещния край на парка приковава вниманието огромна скулптурна композиция – Монументът на жирондинците. Този внушителен паметник е издигнат в началото на XX век в памет на героите, загинали на това място по време на Великата френска революция /1789/. Състои се от няколко скулптурни групи в подножието му и висока колона, на чийто връх е монтирана статуя, символизираща Свободата.

Разбира се, нашата обиколка из Бордо нямаше да е пълна, ако не бяхме отделили специално внимание на Музея на виното.

Новата модерна сграда се откроява отдалече с яркожълтия си цвят и с причудливата си форма. Тя също е разположена на брега на Гарона, в близост до повдигащия се мост Jacques Chaban Delmas.

Опашката от посетители беше нескончаема въпреки високата цена на входния билет /20 евро на човек/. Виното е емблемата на този край на Франция, затова решихме, че си заслужава чакането. Само че това, което видяхме вътре, нямаше нищо общо с представата за музей. Освен в магазина, в който се продаваха изключително скъпи вина, никъде нямаше изложена нито една истинска бутилка. Това е един изцяло технологичен музей. На посетителите раздават слушалки и специални устройства за сканиране на кодове. Има видеопултове, където всеки може да се самообслужи, ако иска да научи нещо повече по определена тема, като слуша обясненията на избран от него език. Има зали, в които прожектират филми за винарските технологии. В други се показват холограми на древни хора, извършващи ритуали с вино. На едно място бяха изложени колби с различни аромати, които всеки може да вдъхне, като стисне една помпичка. И т.н., и т.н.... С две думи – твърде много играчки, нищо истинско. Вероятно някой влюбен в технологиите човек би се почувствал там като в истински рай. Нашите очаквания обаче бяха други.

И все пак си тръгнахме от Бордо, изпълнени с приятни впечатления и с хубави спомени. Това е един елегантен и жизнерадостен град, в който всеки може да открие по нещо за себе си. И винаги има още какво да се види и преживее.