Италиански записки: Чудото на Пиза

Без съмнение, когато се заговори за Пиза, в съзнанието на всеки човек се възпроизвежда образът на прочутата Наклонена кула. Тя е неоспоримият символ на града от Средновековието до днес. Виждали сме я в учебници, в списания, в туристически реклами. Мнозина се питат как тази архитектурна „грешка“ все още не е рухнала под собствената си тежест. Може би затова площадът, където се намира кулата, се нарича Площад на чудесата /Piazza dei Miracoli/. По пътя от Генуа за Флоренция с мъжа ми сме единодушни, че за нищо на света не можем да пропуснем да посетим Пиза и нейното най-известно „чудо“. Отклонението е нищожно, а това, което очакваме да видим, е предостатъчна компенсация.

Пиза е сравнително малък град с население около 80 хиляди души. С помощта на няколко случайни минувачи лесно откриваме целта си – историческия център.

Той е скупчен от двете страни на пълноводната река Арно, която на това място прави живописен завой и сякаш с усилие влачи товара си, за да го отдаде на морето малко по-надолу. По двата ѝ бряга, плътно прилепнали една до друга, надничат във водата разноцветни къщи, очевидно строени в различни епохи. Вече не ни е нужно да питаме за посоката, просто се оглеждаме и следваме по стъпките многобройните туристи, които оформят два ясни потока – на отиващите и на връщащите се.

По едно време се гмурваме в лабиринта от криволичещи павирани улички и се оставяме на туристическия си нюх да ни води. Не след дълго попадаме на интересен площад, консервиран такъв, какъвто е бил преди векове. От информационните табели разбираме, че се казва Piazza dei Cavalieri и през Средновековието е бил средище на политическата власт в града. Площадът е запазен в автентичния му вид от 16-ти век, от времето на Медичите. Той е с овална форма и около него се виждат няколко сгради, измазани в преобладаващо сиво, с изрисувани орнаменти по фасадите. Пред най-голямата от тях има красив паметник, очевидно на местен благородник. Вляво от нея е издигната друга, по-малка, прилича на разтворена книга - с две крила, тунел между тях и часовникова кула отгоре. От отсрещната страна се вижда църква. Наоколо не се забелязва нито едно дръвче. Във въздуха се носи мирис на напечени от слънцето камъни.

Площад Piazza dei Cavalieri

Вървим бавничко и зяпаме като останалите туристи. Имам усещането, че съм попаднала в друго време – толкова е различно всичко това от познатия ни свят. Старата Пиза ми напомня на декор от исторически филм – леко овехтяла, с полуизбелели изрисувани къщи, задрямали със спомена за отминалата си слава.

Но в момента, когато в далечината започва да изплува блестящият от белота силует на катедралата „Санта Мария“/Duomo/, всякаква унесеност изчезва, сетивата ми се обострят и сърцето ми прави прескок. Защото панорамата, която се задава на хоризонта, е наистина зашеметяваща.

Ето че улицата свършва и вече сме на просторен площад, на който е разположен комплекс от няколко невероятни постройки: огромна катедрала, баптистерий, средновековно гробище и, разбира се, най-впечатляващата между тях – Наклонената кула. Всички погледи са вперени в нея. Гледаме и ние и не вярваме на очите си, въпреки че знаехме какво ще видим. На живо кулата изглежда много по-голяма, отколкото е на картинките. Наклонена е право срещу нас, така че на пръв поглед не изглежда опасна. Едва когато заобикаляме откъм църквата, чак тогава разбираме колко застрашително е наведена настрани. В подножието ѝ се тълпят развълнувани туристи, зяпат нагоре, щракат яростно с фотокамерите, а неколцина смелчаци са се изкачили чак на върха и помахват гордо оттам на близките си. Ама че луди глави, казвам си, но мислено си представям какво е да си надвесен над нищото и лекичко им завиждам за куража.

Преди 800 години кулата е била замислена да служи като камбанария на църковния комплекс. В архитектурно отношение тя напълно си хармонира с останалите сгради в ансамбъла, макар че е строена по-късно. Представлява седеметажен цилиндър с колони около всеки етаж, а на най-горния са монтирани камбаните, до които се достига по тясно вътрешно стълбище.

Изграждането ѝ започва през 12-ти век, но още след построяването на първите три етажа става ясно, че основите поддават и кулата потъва от едната страна. Въпреки това строителството ѝ продължава. През годините са правени многократни опити да се компенсира злополучното отклонение, но с променлив успех. Едва през 2007 г., благодарение на един иновативен и много скъп план за спасителна реформа, е постигнато намаляването му, но само с 45 см. И до днес не е съвсем ясно на какво се дължи наклоняването на кулата, както и защо все още не е рухнала, противно на всички физични закони. Факт е, че тя упорито се държи на мястото си вече повече от осем века и никога не е спирала да буди любопитството на пътешественици и учени от всички времена. Между другото, градските легенди разказват, че Галилео Галилей, който е родом от Пиза, често се е изкачвал на върха на кулата, за да прави там своите опити относно земната гравитация.

Край едната стена на катедралата се заформя опашка от чакащи да се снимат. Нареждаме се и ние. Разбирам защо го правят - мястото е много благодатно, защото на фона на правите стени на църквата и на близките стълбове още по-ясно се вижда отклонението на кулата по вертикала. Ефектът наистина е поразителен.

Правим една дълга обиколка на целия комплекс и се наслаждаваме на красотата на гледката. Всички сгради се отличават със стилово единство и с разкош в детайлите.

Огромната катедрала „Санта Мария“ доминира над целия пейзаж. Построена е през 11-ти век и заслужава специално внимание със сложната си архитектура в римски стил с примеси на византийски и мюсюлмански елементи /последните, повлияни от Алхамбра в Гранада/. Църквата е красива и отвътре, но отвън е просто внушителна.

В непосредствена близост до нея е Баптистерият. Той представлява цилиндрично здание с кръгъл купол. Това е място, предназначено за извършване на кръщения. Вътрешното му пространство е декорирано със статуи и фрески по стените. За този баптистерий се знае, че е най-големият в цяла Италия.

И все пак си мисля, че този площад не би бил толкова известен, въпреки неоспоримата си красота, ако не беше там неговата прочута Наклонена кула - "сбърканото" творение на средновековните майстори-строители. Незаглъхващата слава на този феномен през вековете е донесла на Пиза неизчислимо повече ползи и блага от всичко друго, построено в този град. По ирония на съдбата именно различието ѝ, а не унифицирането се е оказало печелившата карта. Защото уникалните неща са тези, които събуждат човешкия интерес, и понякога се случва дори от грешките да се раждат чудеса.

Сбогуваме се с Пиза, преизпълнени с размисли и емоции в този дух, и ето ни пак на път – към заветната Флоренция, люлката на съвременната цивилизация. Какви ли още чудеса ни чакат там?

Площад на чудесата /Piazza dei Miracoli/