Тулуза през зимата, втора част

Тулуза е четвъртият по големина град във Франция, с около 760 хиляди жители. Разположен е на брега на река Гарона. Има древна история, следите от която се виждат навсякъде, но в същото време е и модерен университетски и промишлен център. Сърцето на града е площад Капитолия - емблематично място с квадратна форма, заобиколено от достолепни барокови здания, изградени от характерните за района розово-червеникави тухли. Челното място заема сградата на Капитолия, под чиято стряха са се приютили както кметството, така и градският театър, симфоничният оркестър и операта. В един от близките хотели - Le Grand Balcón, някога е живял Екзюпери. Решили сме, че този площад ще е отправната точка за туристическата ни обиколка.

Вече е късен следобед, смрачава се и става все по-хладно. Градът е целият в разноцветни светлини, а магазините и ресторантите примамват минувачите с хиляди изкушения по витрините. Духът на Коледа завладява отвсякъде с приповдигнатото си настроение. Движим се с тълпата, сгушени в яките си, мъчим се да не обръщаме внимание на студа и вкусваме от празничното оживление наоколо. Всички сякаш вървят в една посока. Скоро се озоваваме на площад Капитолия, но едва го разпознаваме. На средата му е изникнал огромен коледен базар, подслонил под триъгълните покривчета на белите си къщички безброй стоки, от най-типичните до най-екзотичните. Е, това място наистина е весело! И тук, като навсякъде по света, се чуват насърчителните подвиквания на продавачите, а хората са толкова много, че се бутат и едва се разминават. Купуваме си по чашка греяно вино с ароматни подправки. Мигом се стопляме отвътре и временно забравяме за щипещия студ. Отнякъде звучи музика. Отправяме се в тази посока и виждаме, че точно до входа на Капитолия се е разположила трупа пътуващи артисти. Разиграват някаква сценка и публиката се скъсва от смях. Поспираме се за малко, но не разбираме френски и си тръгваме. На другия край на площада откриваме детско влакче и един гигантски надуваем снежен човек, а покрай тях веселбата на дечицата е в разгара си. Опитвам се да щракна няколко снимки, докато не се е стъмнило съвсем. Непременно трябва да увековеча момента тук, на този емблематичен площад. Даже селфи си правим, подведени по модата. Защо пък не? Е, не ми излязоха снимките като за списание, с този базар по средата, но нищо, поне е интересно. Надявам се на другия ден да направя по-хубави.

Сутринта обаче ни изненадва с навъсено, мрачно небе. Дъждът просто тежи над главите ни. А сега какво? Нямаме избор, трябва да продължим обиколката, нали за това сме дошли, облечени и обути сме, какво пък толкова, един дъжд няма да ни уплаши, ние си имаме план за следване... Така си даваме взаимно кураж, докато първите леденостудени капки започват да ни обстрелват. Скоро и чадърът не ни спасява и се налага да се скрием някъде. На прибежки стигаме до Музея на Августинците. Слава Богу, първата ни цел е достигната! Вътре не е особено уютно, влажно и студено е, но поне е сухо. Това е художественият музей на града, бивш манастир, основан през 13-ти век. По време на Френската революция сградата минава в ръцете на държавата. Понастоящем тук се пазят повече от 4000 произведения на изкуството – картини на Рубенс, Перуджини и Тулуз-Лотрек, както и скулптури, между които творби на Роден. Самото здание е огромно, четириъгълно, с добре поддържан вътрешен двор под формата на квадрат.

Навън пороят продължава с пълна сила. И малкото безстрашни туристи изглежда вече са се скрили на сухо и улиците са почти пусти. Чувстваме се самотни и се ядосваме на лошия си късмет. Все пак решаваме да стигнем до Canal de Midi, изкуствения воден път, който свързва Атлантическия океан със Средиземно море. Началото на този грандиозен проект е поставено още по време на управлението на Луи XIV, а целият строеж официално е завършен през 1681 г. Няма начин да подминем тази забележителност, колкото и безмилостно да е времето. Чували сме, че по канала се правят разходки с корабчета, и тайничко се надяваме това да е вярно и днес. Питаме за посоката двойка случайни минувачи и сме приятно изненадани, че французите ни упътват на доста приличен испански. Грасиас, амигос! Отправяме се натам, но по пътя се отбиваме да изпием по едно топло кафе, защото студът и влагата вече се просмукват в костите ни. Накрая стигаме до канала, но за разходката ще трябва да забравим – всички корабчета са на котва, надлежно подредени, а портата – заключена. Една жена, минаваща оттам, ни обяснява криво-ляво, че да, правят се такива екскурзии целогодишно, но не и в ден като днешния. Връщаме се леко разконцентрирани - а сега накъде? Запиляваме се безцелно из криволичещите мокри улици. Не след дълго пред нас се изпречва масивната снага на градската катедрала Сен Етиен. Интересното за нея е, че е изградена от две църкви, съвършено различни по стил, които са строени независимо една от друга и по различно време, но в някакъв момент двата строежа са се срещнали и е трябвало да бъдат обединени. Тъй като сливането не е било по план, то е станало под странен ъгъл, затова вътрешността на църквата изглежда несиметрична. Лявата част е продълговата готическа постройка, а дясната – със закръглен купол.

Продължава все така упорито да вали и на нас не ни остава друго, освен да се приютим някъде на топло. Пък и вече е време за обяд. Намираме си едно приятно ресторантче и с облекчение се настаняваме на масата, която ни предлагат. Взимат ни поръчката, макар че и тук трябва да се оправяме с жестове. Защо тези хора не учат чужди езици! - смеем се ние. Залата постепенно се изпълва с добре облечени и тихо разговарящи французи. Приятно е и храната е великолепна. Тръгваме си доволни, а на вратата келнерът ми държи палтото да се облека. Гледай ти – прословутата френска галантност в действие! Остатъка от следобеда посвещаваме на обиколка по магазините. По Коледа това е приятно занимание, макар че по празниците цените са доста солени. Купуваме си няколко дреболии за спомен и решаваме, че е време да се прибираме. С това и зимното ни приключение в Тулуза завършва. Доволни сме, въпреки лошото време. Подарихме си коледна емоция, насладихме се на нови гледки и преживявания, опознахме едно ново кътче от света и сме изпълнени с приятни спомени, които да споделяме с приятелите си. Какъв по-хубав подарък за Коледа от този!

Обратно към ПЪРВА ЧАСТ