Сан Себастиян - перлата на Баския

Сан Себастиян се намира встрани от транзитния поток в Испания. Но който реши да го посети, със сигурност ще остане приятно изненадан и очарован. В това място има нещо неуловимо, въздушно и магическо, което не подлежи на определяне. Мисля си - може би за това допринася изключителната, омайваща красота на залива, около който е построен градът . Или пък се дължи на местните хора - странни и независими по дух баски, закърмени от рождението си да отстояват правото на различие на своя род, но и горди да покажат прелестите на своя град на всеки заинтересован пътник. Може би е в специфичната тукашна архитектура, съчетала в едно класическа елегантност, пищен блясък и своеобразна закачлива приветливост. Резултатът от всички тези фактори е една уютна среда, в която човек се чувства добре, без да може да обясни защо.

Сан Себастиян е смятан за перлата в короната на Страната на баските и е столица на най-малката провинция в Испания–Гипускоа. Първото селище тук е построено още по римско време. Баското име на града е Доностия. Поради стратегическото си разположение между земите на испанци и французи той многократно е подлаган на опостушителни разрушения и всеки път е възкръсвал от пепелта. За последно градът е бил изгорен до основи от войските на Наполеон на 31 август 1813 г. Тогава оцелели само сградите на една улица, която съществува и днес и носи името „31 август“. Тя е част от историческия център на Сан Себастиян и негова главна забележителност – притегателно място не само за туристите, но и за местните хора, които обичат да правят разходките си именно тук. След големия пожар градът израства отново, още по-здрав и красив, по европейски жизнерадостен. Но и до ден днешен се пазят части от старите крепостни стени, на които са монтирани топове – ярко свидетелство за драматичната история на този регион.

Градът е разположен между три хълма на живописeн залив, обливан от хладните води на Кантабрийско море. В средата на залива се издига рошавата глава на малко зелено островче. Пясъчната ивица е широка и оформя един от най-красивите северни плажове на Испания –Playa de la Concha. Казват, че когато времето е слънчево, да се попечеш на този идиличен плаж е истинско удоволствие, макар че морската вода и в най-изгарящата жега си остава студена за къпане. Лятната почивка в Сан Себастиян обаче зависи изцяло от късмета, защото в този край много често вали. Климатът е мек, но влажен. През зимата температурите рядко падат много, но валежите са чести и непредвидими, в което лично успях да се убедя. Едва след като един следобед хубавичко се намокрих, разбрах, че местните хора винаги си носят чадър, понеже никога не се знае кога небето ще се продъни, за да изсипе някой внезапен дъжд. От друга страна, заради обилните валежи това е един от най-зелените градове в Испания, с хълмовете наоколо, покрити с буйна растителност, с много паркове и чист въздух.

На снимките: заливът La Concha

Има много какво да се види и преживее в Сан Себастиян. Поклонниците на религиозния туризъм ще намерят мир за душите си в някой от многобройните храмове, между които бароковата катедрала „Санта Мария“, а също и най-старата църква „Сан Висенте“, намираща се в близост до историческия център.

Но, озовавайки се в старата градска част, горките грешни туристи като мен скоро разбират, че насладите за слабата човешка плът са многократно повече и съблазнително подканят от всяка витрина, от всеки вход на осветените барове и ресторанти. Любителите на кулинарните вълшебства няма как да пропуснат да опитат баската кухня и по-специално прочутите pinchos – вкусни хапки, приготвени с впечатляващо въображение. И, естествено, най-добрите барове си личат не само по камарите pinchos, изложени зад стъклените рафтове, но и по тъпканицата от клиенти.

Освен гастрономически изкушения Сан Себастиян предлага и многобройни културни развлечения. Градът е известен с Международния филмов фестивал, който всяка година събира кинозвезди от цял свят под един покрив. Известните се настаняват по традиция в суперлуксозния хотел „Мария Кристина“. Тържествата по награждаването в миналото са се провеждали в съседния Театър „Виктория Еухения“, а в последните години стават в модерния конгресен център Курсаал, разположен срещу хотела, от другата страна на река Урумеа, която пресича града. Тази част на Сан Себастиян е особено бляскава - и мостовете по реката, и околните здания, и паметниците, и градинките с фонтаните – всичко е безупречно поддържано. Затова е и любимо място за снимки на повечето туристи, жадни да запечатат, ако не друго, поне сянката на чуждия блясък върху фотоапаратите си.

На снимките: 1. Хотел Мария Кристина, 2. Конгресен център Курсаал, 3. Река Урумеа

Градът изобилства от туристически обекти: дворци, музеи, паркове, паметници. Един интересен маршрут е към върха на хълма Ургул, откъдето се разкрива панорамен изглед към целия залив. На върха на хълма е кацнал огромният паметник на Свещеното сърце /Sagrado corazón/, който се вижда от всяка точка на града. По обратния път се минава през стария град и неминуемо се стига до Площада на Kонституцията /Plaza de la Constitución/, едно емблематично място – някога там са се състояли борбите с бикове, а днес се провеждат градските фестивали. Площадът е четириъгълен, обграден отвсякъде със сгради, под чиито колони са се разположили уютни барове с тераси, прекрасно място за отмора след дългата обиколка пеша. Интересна е и сградата на Кметството, бивше казино, а сега - използвана за обществени нужди.

На снимките: 1. Дворецът Мирамар, 2. Кметството, 3. Площад Конституция

Струва си след това човек да се разходи по крайбрежния булевард и да се полюбува на пленителната гледка на залива. Привечер морските вълни потъмняват и добиват златист оттенък, погълнали в себе си отраженията на безбройните електрически светлинки наоколо.

В другия край на залива, на едно малко възвишение, е построен дворецът Мирамар, лятната резиденция на кралица Мария Кристина Австрийска, която първа открива спокойствието и красотата на Сан Себастиян. На тази испанска владетелка /от средата на 19 в./ градът дължи по-нататъшното си бурно развитие като балнеокурорт и почивен център. Дворецът изглежда като излязъл от приказките и стои малко самотен на фона на околния пейзаж, сякаш живее свой собствен живот извън времето и пространството.

През цялото време на престоя ми в Сан Себастиян не ме остави натрапчивото усещане, че местните хора са влюбени в своя град и в райското парченце земя, отредено им от Бога. Усещах го по начина, по който си поддържат околната среда и културното наследство. В този град всяко нещо си е на мястото и е сложено там с много вкус. Навсякъде е изключително чисто. Не видях повредена улична плочка или олющена стена. Старините се опазват грижливо. Местните са горди с града си, който е плод на техните общи усилия. Знаят, че богатствата идват само при този, който се труди, за да ги заслужи, но също и че в основата на всеки успех стои любовта към това, което правиш.

На снимките: 1. Театър Виктория Еухения, 2. Паметник Свещеното сърце, 3. Заливът La Koncha