Памплона извън сезона на биковете и лудите глави

Няма нужда да споменавам, че Навара е земя, белязана от безброй исторически рани. За старото Наварско кралство са писали не само историците, но и много романисти, вдъхновени от сложната, изпълнена с възходи и падения, история на този регион. Любителите на историческите романи със сигурност ще си спомнят за Морис Дрюон и неговите „прокълнати крале“. От някогашната Навара обаче днес е останала само малка провинция, разположена в североизточна Испания, с център Памплона. Голямата част от земите на старото кралство е погълната от днешна Франция. В наши дни Памплона не е от най-посещаваните места на Иберийския полуостров, освен по време на известните празници Сан Фермин, когато градът буквално се пука по шевовете от безбройните туристи, желаещи да премерят сили с биковете /или да гледат как други го правят/. През останалото време на годината това е едно спокойно селище с основно население от около 200 000 жители. Градът е университетски център и излъчва достолепие и спокойствие. Интуитивното ми усещане, когато за първи път пристъпих по улиците на наварската столица, беше за един овладян ритъм на живот. Тук никой не тичаше и не се блъскаше с лакти от страх, че ще закъснее за някъде. Хората се спираха с желание да ни упътят и любопитно ни разпитваха откъде идваме, разпознали чуждестранния ни акцент. За да се ориентираме, ние най-напред се поразходихме из историческия център. Беше още рано и нямаше много хора. Минахме по старинен площад, заобиколен от всички страни от приветливи, боядисани в различни цветове сгради. В средата му имаше нещо като каменна беседка, в подножието на която течеше бистра чешмичка. После поехме по тесни калдъръмени улички, по които, както ни обясниха, тичат биковете по време на прочутите празненства за Сан Фермин. На нас ни беше любопитно да проследим техния жертвен маршрут. Традицията съществува от векове, но става световноизвестна благодарение на романа на Хемингуей „И изгрява слънце“, издаден през 1926 г. Надпреварата с бикове се провежда от 6 до 14 юли и представлява смъртоносно зрелище, при което мъже с бели ризи и с червени връзки тичат по улиците пред полуделите, тежки по половин тон животни, рискувайки да бъдат смачкани или набодени от острите им рога. Този ужасяващ спектакъл всяка година събира в наварската столица около половин милион почитатели на екстремните преживявания. Не са никак малко желаещите да си поиграят със смъртта, като в замяна получават само няколко мига кипящ адреналин. Но пък който го е преживял, твърди, че това е най-великото усещане.

Пътят на биковете е обозначен с табели по цялото му протежение през стария квартал и минава по живописни павирани улички, между които се крият закътани тихи площадчета. По тези старинни сокаци слънцето никога не огрява изцяло – толкова са тесни. Може би затова плочките постоянно изглеждат влажни и без да е валяло, особено сутрин рано. В тази част на града на всяка крачка има уютни барове и таверни. Разпознават се отдалече по бъчвите пред входовете, използвани като маси. В по-топлите дни около тях седят клиенти на високи столчета, наслаждават се на прохладата, пийват си ароматно местно вино и си похапват от т.нар. пинчос – изкусно изработени хапки, подобни на миниатюрни сандвичи или канапета. В този край на Испания приготвянето им отдавна се е превърнало във висше кулинарно изкуство. Обикновено добрите барове разполагат със свои собствени рецепти, които ревниво се пазят в тайна от конкуренцията. Знае се, че за плънка се използват разнообразни колбаси и крехки меса, риби и морски дарове, а също и зеленчуци, яйца и специални сосове. Пробегът на биковете по улиците на Памплона всъщност продължава много кратко време, не повече от 3-4 минути, и завършва с прибирането им в Бикоборската зала /Plaza de toros/, където по-късно през деня се провежда коридата. В нормални дни залата е отворена за посещения. Решихме, че си заслужава да я видим отвътре, за да усетим поне малко от атмосферата на този толкова оспорван испански обичай.

И тази зала, като всички останали от същия род, е с овална форма и прилича на стадион. В средата е разположена кръглата, покрита с фин пясък арена, където торерото преследва бика. Трибуните отстрани, както и входовете за състезателите, са оформени с красиви архитектурни детайли. Взети са всички необходими мерки за сигурността на зрителите, като около местата за сядане са поставени здрави железни прегради.

Истината е, че коридите в цяла Испания, колкото и осъждани да са заради жестокостта над животните, привличат туристи от цял свят и носят много печалби. По време на празника на Сан Фермин Памплона получава не само международна слава, влизайки в световните новини, но и стабилна финансова инжекция, от която живее дълго време след това.

Напуснахме наварската столица с приятното усещане, че сме се докоснали до още едно от традиционните лица на испанската култура, и се отправихме на север. Предстоеше ни още по-любопитно пътуване - към Страната на баските.