Италиански записки: Падуа - градът на Свети Антонио
- Г. Игнатова
- 28 sept 2015
- 3 Min. de lectura
Actualizado: 14 mar 2021

Ако някога имате възможност да пътувате с кола през областта Венето в Северна Италия, но вече сте виждали Венеция и не искате да се повтаряте, Падуа е чудесен избор, който изцяло ще задоволи пътешественическата ви страст. Очарованието и спокойствието на този град ще ви завладеят още от пръв поглед. Падуа е селище с хилядолетна история, която може да се види и почувства на всяка крачка, но в същото време е и динамичен, съвременен и жизнерадостен град. А историческият му център със своята артистичност и ненатрапваща се елегантност ще ви накара да се влюбите в това уникално място.
Нашата спирка в Падуа беше за кратко, разполагахме с ограничено време и затова си бяхме изготвили план на най-интересните според нас места, които искахме да посетим. Градът не е голям и за разлика от близката Венеция не е задръстен от туристи. Един ден е напълно достатъчен за базисна обиколка.
На първо място в списъка ни стоеше базиликата на Свети Антонио /Basilica di Sant'Antonio da Padova/, португалски светец от 13-ти век, закрилник на дома и семейството, чийто земен път завършва в Падуа. Мощите му са погребани в този католически храм, издигнат в негова чест.
Базиликата "Сант Антонио"



Катедралата е огромна, многокуполна, отвън изглежда внушителна, а отвътре е красиво и богато декорирана. Имахме късмета да попаднем там по време на служба. Църквата беше пълна с богомолци. Повечето седяха по пейките и слушаха, като от време на време участваха в ритуала, както е обичайно по време на католическа литургия. Около саркофага на светията се беше заформила дълга опашка от поклонници. При преминаването си оттам всички поставяха ръка върху студения камък в безмълвна молитва. Отстрани видяхме прозрачна урна, в която хората пускаха снимки и собственоръчно написани бележки, очевидно с молби към светеца. Поседнахме и ние на една пейка и се оставихме за миг да ни завладее мистичният дух на това сакрално място.
Отвън пред входа на църквата хората си правеха снимки, разглеждаха многобройните сергии, отрупани с всякакви амулети с лика на Свети Антонио, или пък пиеха разхладителни напитки в някое от околните кафенета с тераси, обърнати към базиликата.
В единия край на площада видяхме паметника на Гатамелата /местен пълководец/, чийто автор е небезизвестният Донатело. Тази негова творба се счита за една от най-старите ренесансови скулптури и е изработена с изключителен реализъм и усет към детайлите. Представлява кон и ездач – и двете фигури са показани в движение, сякаш всеки момент ще помръднат. Скулптурата е поставена на висок пиедестал и няма как да не бъде забелязана отдалече.
Паметник на Гатамелата



Съвсем близо до катедралата „Сан Антонио“ открихме другата градска забележителност, която на всяка цена искахме да посетим – площада със скулптурите, Prato della Valle. Казват, че това е най-големият площад в цяла Италия. Има форма на елипса, около него е изграден воден канал, а от двете му страни са поставени 78 прекрасни скулптури на философи, поети, лекари и мъдреци, свързани по някакъв начин с историята на града. Скулптурите образуват два концентрични кръга около канала и затварят нещо като остров в средата на площада. Мястото е изключително артистично, приятно за сетивата, създава усещане за простор и лекота.

В далечината зад околните здания се извисяваха куполите на другата известна базилика на Падуа, тази на Санта Жустина. В единия край на площада някаква рок-банда загряваше мотори за концерт по залез-слънце. Имахме удоволствието да вечеряме на тераса, от която се откриваше панорамен изглед към площада. Преживяването наистина беше вълнуващо - не всеки ден се случва човек да се наслаждава спокойно на такава невероятна красота.
В Падуа има още много интересни и пленителни места, които заслужават специално внимание. Направи ни впечатление засиленото младежко присъствие в града, може би защото тук се намира един от най-старите университети в Европа, вторият след този в Болоня. Основан е през 1222 г. и в него са учили или преподавали изтъкнати ренесансови личности като Данте и Петрарка, Галилео Галилей и Коперник. В града има също и много запазени дворци, превърнати в музеи, ботаническа градина, както и търговски центрове, които могат да задоволят и най-изтънчения вкус. Освен това любителите на гастрономията биха открили многобройни традиционни ресторанти, в които се приготвят невероятно вкусни местни блюда. Има за всекиго по нещо. Ние получихме това, за което дойдохме, и си тръгнахме повече от доволни.
Prato della Valle





Comments